Град Велинград
Велинград е разположен в западната част на Чепинската котловина, в близост до условно приетата граница между Родопите и Рила. Пазарджик се намира на 49 км североизточно от Велинград, а Пловдив на 85 км. Разстоянието между София и курорта е 133 км.
На 31 км северно е гара Септември – от нея започва теснолинейна линия за Велинград. Чрез железопътна линия и шосе курортът е свързан на север със Септември и Пазарджик, на изток с Ракитово, Батак, Пещера и Доспат, на запад през Юндола и Куртово с високопланинската олимпийска база “Дружба”, както с Юндола и Якоруда, а на юг със Сърница. Добре маркирани пътища отвеждат до десетки исторически и природни обекти, даващи за приятен отдих и отмора.
Минерални извори:
Велинградска община е изключително богата на минерални извори, подходящи за лечение на различни заболявания. По изобилие и разнообразие на минералните си води Велинград се нарежда на първо място в България. Общият дебит на 80-те минерални извора е 170 л/сек.
Във Велинград са изградени 7 балнеолечебници:
Балнеологичното отделение към Курортната поликлиника предлага използването на минерални води от термалните зони на кв. Лъжене, Каменица и Чепино.
История
Велинград е разположен в центъра на Чепинската котловина , в най-хубавата част на Западните Родопи. Легендите разказват , че по тези земи някога е живял Орфей. Предания твърдят,че този родопски край е дал титаничната сила на Спартак- водачът на въстаналите роби в древния Рим.
Културните пластове дават основание да се твърди, че Чепинския край е обитаван от тракийски племена през 5-ти и 6-ти век пр.н.е. Най-трайни са следите от племето беси – открити са могили, некрополи, стени от селища и крепости. Писмени сведения за тази епоха дават древните историци Херодот и Тукидит: “Там в Тракия била страната на блаженството, която лежала високо над планината, където обитавал Дионисий. На планината Пангей се намирал прочут негов храм, където служели жреци от племето беси. Там имало и жена пророчица, подобна на делфийската Пития. Още по-важен бил храмът на Дионисий в Родопите, където ходели Александър Македонски и бащата на Октавиан Август, за да им гадаят за изхода на походите им срещу траките.
От траките са останали 7 надгробни могили в Баташкото блато /сега дъно на езеро/ и 2 могили в местността “Юндола”. Развалини от тракийски селища и крепости могат да се видят в местността “Печковец”, в подножието на средновековната крепост Цепина, където са намерени фрагменти и от тракийска керамика и оръдия на труда, както и на други места.
През 46 г. римляните завладели Родопите. Така започва един смесен трако-римски период, който продължава до идването на славяните. За римската култура в този край говорят археологическите находки от селища и укрепления в местностите “Биволичино дере” и “Ремово”. Това са останки от глинени тръбопроводи за минерална вода, от настилки за пътища, от укрепления, мраморни плочи, монети и т. н
В началото на VI век Чепинският край е бил населен със славяни. Според проф. Петър Петров и проф. Дринов тук е живяло племето “драговичи”. Славяните възприели много от обичаите, нравите и културата на траките, като им предали свои характерни черти. По късно към славяните се прибавили и българите.
Чепинската котловина е присъединена към българската държава при хан Маломир, а неговият наследник Пресиян включва в пределите й цялата родопска област.
За голямото стратегическо значение на тези места говори фактът, че след кръвопролитни боеве или чрез тайни заговори те преминавали ту в български ту във византийски ръце. Окончателното им освобождаване от византийците става при цар Калоян. От това време са останали следи от укрепления в местността “Стража” – на 2.5 км източно от града в местността “Градот” – на 2 км северно от Велинград.
Балнеология
Велинградския термоводоносен басейн е един от най-големите и сравнително добре проучени в цялата южнобълг. термална област. Минерални води на Велинград в количествено и качествено отношение съчетават едновременно курортните възможности на водите в Хисар. Баня, Пловдивско и Нареченски бани. Минералните води във Велинградска община са:
Минералните води са азотни, натриеви, флуорни, с променлив анийонен състав и минерализации, както и с голямо разнообразие на редки и разсеяни елементи. Водоизточниците са групирани в 4 хидротармални находища Чепно, Лъжене, Каменица, Драгиново. В разположението им съществува температурна и геохим. зоналност. От юг на север нараства температурата, солното съдържание, количеството на сулфатите, натрия, флуора и силициевия двуокис.Проучванията на въздействието им върху организма показват техните лечебни свойства на опорно-двигателния апарат, неврологични заболявания и неврози, гинекологични заболявания, хипертнонична болест, бъбречно-урологични, стомашно-чревни, дихателни и др. заболявания
Минералните води на Чепинската котловина, в голяма част (ок. 80%) са съсредоточени във Велинград. В квартал.Чепино се намира един от най-големите термални извори в страната с дебит над 70 л/сек. Водите са алкални (карбонатни, сулфатни, натриеви) и флуорни с най-ниска минерализация. Отличават се с повишена радиоактивност 70-80 емона. Съдържат сравнително повишени концентрации на волфрам, сребро и др. По състав водите са предимно флуорни, от микроелементите присъстват антимон, индий, арсен. Най-горешите мин. води с темп. до 91°С са в кв. Каменица – хидрокарбонатни. натриеви, флуорни, силициеви, с по-висока минерализация. Някои води имат хидросулфиди; съдържат стронций, волфрам, галий, антимон, арсен и др.
Спортен риболов се извършва в Чепинска река, и притоците и Мътница, Грънчарица, Абланица, р. Доспат, ТМС до с. Драгиново, яз. Доспат, яз. Батак, яз. Белмекен.
Край кв. Чепино е построено пълносистемно пъстървово стопанство, което задоволява нуждите на зарибителен материал от пъстърва дъгова. Освен естествени водоеми се зарибяват яз. Батак, яз. Доспат и др. водоеми около Велинград.По -важни видове риби за риболов са: пъстърва – речна и дъгова, мряна черна, шаран, кефал речен, червеноперка, скобар, бабушка, костур и др.
Язовир „Батак” и местността „Цигов чарк” са разположени на 21 км от Велинград. Идеално място за отдих по всяко време на годината. Самият курорт разполага с добра настанителна база от всякакъв вид категории, с много заведения и ресторанти – Хотел „Панорама”, хотел „Олимп” и др. Ваканционно селище „Дъното” се намира в близост до язовирната стена. Селището разполага с 3 кану каяка, 3 рибарски лодки, водни колела и моторна яхта, както и рибарски принадлежности. Водите на язовира дават прекрасни възможности за риболов – във водите му се срещат костур, кефал, червеноперка, шаран, таранка, толстолоп.
Язовир „Белмекен” намиращ се на около 30 км от Велинград е друга прекрасна възможност за воден спорт и риболов. На 3 км западно от него е високопланинският спортен комплекс, носещ същото име. Неговата надморска височина е 2050м. Той предоставя една много добра база за отдих и тренировъчни занимания във всички видове спорт. В язовира се среща пъстърва, сивен и др. дребни риби.
Местността Кара тепе на 28 км южно от Велинград, предлага на туристите чудно красива природа. Само на 8 км от нея е местността Селище – живописна долина, в която през цялата година преобладават слънчевите дни, а на туристите, които обичат лова, тези местности и горските стопанства предлагат добри условия и разнообразен по вид дивеч.
Язовир „Доспат” и град Сърница са разположени на 50 км от Велинград. В него плува костур, шаран, кефал, уклей, червеноперка и пъстърва. Тук има отлични условия за развитието на спортен и стопански риболов. Практикуват се няколко вида риболов: на плувка, на дъно, на муха с шнур, на блесна и на булдо. Около язовира са изградени почивни станции, вили, мотели и заведения, предоставящи всички удобства на туристите, както и рибарски лодки и рибарско оборудване – Ваканционно селище „Ива”, Почивна база „Чайка”, Почивна база „Романтика”.
Юндола – стопанството разполага с добри запаси от дивеч – елен лопатар, муфлон, дива свиня, сърна, мечка, глухар, гривяк и др. Изградените ловно-стопански съоръжения и грижите за дивата фауна са предпоставка за успешното провеждане и организиране на ловен туризъм.
