Храм „Света троица”
/намира се на площада на кв. Каменица на 10м. От Историческия музей/
Най-стария действащ храм в Чепинкия край “Света Троица” е въздигнат върху основите на старата каменна църква през 1816 г. Тя е важен духовен и просветителски център. Тук е бил запазен Требникът с летописния разказ на поп Методи Драгинов за насилственото помохамеданчване през 17 век.. Под олтара на църквата е имало скривалище за оръжие на Тайния революционен комитет през 1876 г. ръководен от поп Топорчо .В храма се пази шепа пръст от гроба на родения в Каменица известен деец на ВМРО Владо Черноземски. Забележителни са големите стенописи, създадени през първата половина ба ХХ век. На западния вход на църквата може да се види рядко срещан в България вариант на икона на Св. Богородица в синьо.
Черква “Света Богородица”
В края на XIX в. са издигнати другите две църкви на Велинград: Черква “Света Богородица”–намира се в кв. Лъджене, гр. Велинград. Заселниците християни в Лъджене, повече от съседното Каменица, ходили там на черква. По тяхно искане,Лъджене било включено в каменската енория със свещеник мастития Илия Попатанасов–поп Топорчо. Черковната сграда била покрита в края на август 1896 г. Иконостасът бил направен от майстора – резбар Йосиф и калфата му Марангозов от Пловдив. Иконите били нарисувани от зографа Манол Моралиев от Банско.
Черква “Свети Георги” – кв. Чепино, гр. Велинград.
Строежа на черквата,започнал през 1894 г. и завършил през 1898 г., но черквата била само покрита и измазана. Без камбанария. От 1933 година,черквата се зографисфа в продължение на на 9 години от Христо Попов, преселник от Македония в София и от Петър Джамджиев от Пловдив,в по –голямата си част със иконостаси от резбаря Иван Косев от с. Ганчевци.Черковната сграда се облицова с мраморни плочи.Така, черквата придобила облик на уреден божи храм,какъвто заслужава преобладаващото християнско население на Чепино. Постепенно в края на ХІХ век и особено през първите десетилетия на ХХ век трите селища – Лъджене, Каменица и Чепино-Баня, се оформят като един от най-популярните курорти в България. Особени заслуги за тяхното налагане като водещ курорт има кметът Йосиф Шнитер. По негова инициатива през 1937 г. е построен минералния плаж в Лъджене – един своеобразен венец на усилията му.
През 1948 година селата Чепино, Лъджене и Каменица са обединени в град Велинград, а от 1977 г. става общински център.
