Параклис Свети Илия
Над уникалния карстов извор Клептуза по инициатива на туристи и жители на квартала е построен параклисът “Свети Илия”. Той е разположен на метри от откритото при разкопки тракийско светилище. През 2000 г. тук бе подновена стародавната традиция хората да се събират на курбан.
В резултат на започнатите през 2002г.проучвания, бе установено, че се касае за за обект с култово предназначение от желязната епоха. Най-вероятно това култово място е започнало да се почита от тракийското население /племето беси/ още от 7в. пр.Хр. до 4 в.пр.Хр. Това е краят на ранножелязната епоха и през късножелязната епоха. Целият обект обхваща площ от 1 декар. Мястото, в което са се извършвали основните култови действия, е оградено с каменна стена, която е с ширина между 2 и 2,5 м. Подобно ограждане на култови места е откривано в светилищата при село Бабяк, с.Црънча и с.Левуново.
Открито е голямо количество фрагментирана керамика от типа «Цепина», която е характерна само за този район. В научната литература се смята, че култовите съдове са били поставяни след тяхното полагане, т.е. предварителното счупване или пробиване на съдовете е един вид ритуално умъртвяване.
На проучвания обект няма следи от по-късна човешка дейност, дори от времето на Римската епоха и средновековието.
Човек би трябвало да предположи, че покрай горещите минерални извори, покрай цялото това изобилие на вода, не може да не е имало светилище, не може да не се е отдавала почит на Божественото. Най-фрапантното, обаче е, че светилището е малко известно. Но въпреки всичко това една несекващата Будност и Вяра на местните без всякаква подкрепа материална и административна, от никоя институция, със собствените сили и средства, те са съградили параклис до светилището, което вследствие на проведените разкопки през 2002 г., се датира от началото на желязната епоха до нейния край. Разкопките, обаче са нецялостни, най-вероятно, заради култовия дървен знак “Свети Илия” на върха на могилата, която се е образувала с времето върху разрушеното светилище. Разглеждайки 2-2,5 метровата дебела стена, която го опасва и част от неговите елементи, изглежда, че то е дори по-голямо от това на връх Острец. Дали е по-значимо, все още не може да се каже, но определено двете светилища са кореспондирали енергийно и дори местните смятат, че енергията идва от Свети Спас под Острец и се приема от Свети Илия край Клептуза. Самото именуване на древното светилище от християните “Свети Илия”, показва значимостта, която то е имало в древността и че е било посветено, вероятно на Небесното Божество – повелител на светкавиците, гръмотевиците, дъжда и росата. И ако го свържем с идеята за Възнесението, която неизменно присъства в житието на самия светец, то става ясно, че енергията на това светилище, след очистването във водата е била за духовното издигане на човека над самия него и влизане в една съобщност с Бога. В случая издигането е било възвратно, отново към Небето, (т.е. към връх Острец). Такива разсъждения може да си направи човек черпейки сили от местото. Трябва да се отбележи, че духовните центрове именувани “свети Илия” край Велинград са два – над Клептуза и на Елин връх, като на Елин връх е имало манастир “свети Илия”, съборен през 1666 г. Друг голям духовен център в района е “Марина черква”, един неслучаен топоним, защото света Марина и свети Илия са брат и сестра и празниците им следват един след друг. Най-същественото, обаче от всичко казано дотука е полученото дали насън или като видение, Откровение за Свършека, от човека, който обслужва и пази параклиса. По това ново Откровение, получено в наши дни се изработила хоругва – църковно знаме, на което е изобразено Второто пришествие. Това е нещо уникално, защото сцени от Второто пришествие на Христос, има почти във всеки манастир или черква, но те са свързани с наказания, мъчения и какви ли не още страдания за електората, който не може или не иска да бъде “спасен”. Изобразеното на хоругвата, няма нищо общо с това.То е един космически оптимизъм. Но най-същественото е, че за да се случи самото събитие, самото Откровение, първом трябва свети Илия да проправи Пътя! Затова той е изобразен на едната страна на хоругвата, а на другата е сцената на Пришествието, което сама по себе си е уникална. Макар, че това има някаква успоредица с новозаветните евангелия и делото на Йоан Кръстител, значението му днес, има съвсем друг смисъл, особено, когато е дадено на място, където е имало значимо древнобългарско светилище. А то е, че когато Старата Вяра на Българите се върне, тогава ще настъпи “Свършека”, Откровението и Второто пришествие, което отваря Портите на Новия Слънцеград.
Параклис Свети Спас
Местността СВЕТИ СПАС, близо до минералните извори в Чепино, е посещавана от незапомнени времена от хора, свързващи лечебните й свойства със светията на здравето. Посещава се на Спасов ден от вярващи с надежда за изцеление.
В началото на 6 век Чепинският край е бил населен със славяни. Според проф.Петър Петров и проф.Марин Дринов тук е живяло племето драговичи. Славяните възприели много от обичаите, нравите и културата на траките, като им предали свои характерни черти. По-късно към славяните се прибавили и българите.
Чепинската котловина е присъединена към българската държава при управлението на кан Маламир (831-836),а неговият наследник-кан Пресиян (836-852 г.) включва в пределите и цялата родопска област.
За голямото стратегическо значение на тези места говори фактът, че след кръвопролитни боеве или чрез тайни заговори те преминавали ту в български ту във византийски ръце. Окончателното им освобождаване от византийците става при цар Калоян. От това време са останали следи от укрепления: в местността “Стража” – на 2.5 км източно от града и в местността “Градот” – на 2 км северно от Велинград.
Това е времето на появата на крепостта “Цепина”, която постепенно се превръща в значим фактор от отбранителната система на Българското царство.За кратък период от време(1207 – 1215 г.) крепостта е столица на самостоятелното феодално владениие на деспот Алексий Слав,по-късно той премества столицата си в Мелник.
По време на Второто българско царство из околността на днешния град са изградени много църкви и манастири, останките на някои от тях и днес могат да се забележат. Следи от средновековни църкви има на няколко места около днешния квартал Каменица: “Св.Спас”, в местността “Черковище”(под в. Острец); “Никульова църква” – на около 3 км западно; “Илиина църква” – на Елин връх; а на хълма „Гергьовица” е имало манастир, разрушен при османското нашествие, днес на негово място е издигнат параклиса “Св.Георги”.
Тръгва се от квартал Лъджене покрай водоема по маркираната пътека за връх «Острец». Тук туристите си наливат вода, защото маршрутът е безводен. Преминаваме през „Войнишка поляна” и след около 10-15 минути стигаме до местността „Гъбарника”. Отделяме се от пътеката за връх „Острец» и тръгваме на юг /наляво/. След кратко изкачване през дъбова и борова гора стигаме местността „Близнаците”. Там можем да видим защитено дърво, за което има легенда. Там също има заслон, който е отлично място за отдих. Спускаме се по лек наклон и стигаме местност „Шопова поляна” /оттук има пътека, която се отделя на югоизток и през дъбова гора се стига за около 30 минути до БЛЦ „Камена”/. Тръгваме пак по пътеката за вр. „Острец”. Отделяме се от пътеката на север и след 10 минути стигаме „Вазова поляна” или „Мангов льон”. Това място е посещавано от поета Иван Вазов през 1892г. – там има паметна плоча и заслон. Мястото е много посещавано от туристите и гости на Велинград. Оттук слизаме в ниска седловина, пресичаме пътеката за вр. Острец и се спускаме на юг. Стигаме малка полянка, пресичаме „Катарово дере”, където има чешма с питейна вода и след около 20 минути изкачване излизаме на билото. Поемаме по пътеката на изток и стигаме до параклис „Св. Спас”, където има широка поляна с два заслона, маси и пейки. Има останки от стар манастир, построен е дървен иконостас. Тук всяка година на празника „Св. Спас” се прави богат курбан. Пътеката продължава на изток и след 30 минути стигаме карстов извор „Клептуза”.
Параклис Свети Георги
Намира се на хълма, южно от кв. Каменица. На това място някога е имало манастир, разрушен при помохамеданчването. Наименованието му „Свети Георги”, се прехвърлило върху хълма „Гергьовица”, преиначено /на каменски диалект/ в „Гергевана”.
Това е един от най-старите и почитани от местното население параклиси. Храмът носи името на Свети Георги, а за създаването му са запазени легенди. Мястото не е избрано случайно, а е просънувано. При разкопки през 30-те години на ХХ век са намерени основите на стар манастир. Параклисът е възстановяван два пъти през ХХ век, тъй като е бил разрушен от вандали, сполетени впоследствие от семейни нещастия.
Времето заличило всякаква следа от съществуването на този манастир, но са намерени църковна утвар, скелети на погребани духовници край олтара и съд с венециански сребърни монети. Ежегодно на Гергьовден край параклиса става събор с църковна служба, курбан, песни и хора.
Параклис Свети Никола
Никулова църква е средновековна църква намираща се на 3 км. западно от кв. Каменица, разположена по един от най-популярните туристически маршрути: «Гергевана» – «Стария чарк». Параклисът е издигнат на място, където преди векове е имало християнско светилище.
Местността Никульова църква, където на мястото на разрушен от поробителите през 17 век храм сега се издига красив малък параклис “Свети Никола”. На всеки 6 декември – Никулден, независимо от зимните условия, около параклиса се събира множество хора и се раздава курбан за здраве и благоденствие. За удобство на туристите има чешма и маси, а на 20 минути път е красивата местност Старият чарк с ледена планинска вода, река и туристически заслон. От разклона при Горския пунк тръгва маркирана пътека и за живописната местност Славееви скали.
Параклис Света Петка
За туристите, които искат да обиколят светите места в тази част на Родопите, има важна спирка и на Юндола. На поляна в самия център на селището е параклисът “Света Петка”, изграден с помощта на местното горско стопанство и на дарители. Храмовият празник се чества на 14 октомври – Петковден.
